1 Samuel 18

Давид и домът на Саул

1 ^a И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

2 ^b В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

6 ^c А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

7 ^d И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди,
а Давид – десетки хиляди.

8 ^e А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 ^f А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 ^g И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 ^h И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13 ⁱ Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14 ^j Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

16 ^k А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 ^l Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

18 ^m А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?

19 ⁿ Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 ^o А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21 ^p Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25 ^q А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

26 ^r А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

27 ^s Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 ^t А филистимските началници пак излизаха на бой ; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.